20 Nov 11, Sofia

Писна ми да плача. Честно. Не може всеки ден аз да седя и да рева.
Адски много ме боли. Чувствам се като парцал.
Защо всичко трябва да се върти около парите? И както сами се досещате аз нямам такива. Не мога да пестя. когато имам пари, харча. Така стоят нещата за мен.
За да успееш в днешно време ти трябва външност. Каквато нямам. И никога не съм имала. А за да придобия нужната външност, трябват пари. Много пари. Които нямам. един ужасно омагьосан кръг. Без изход.
Искрено искам един ден както си вървя по улицата да срещна някой богат мъж, който да вземе да ме хареса. И нещата малко по малко да се наредят. Но май съм чела прекалено много приказки като малка. И май живея в някакъв измислен свят. Защото едва ли има някой толкова луд човек, който да ме хареса. Не искам да съм песимист.....дори реалист. Искам да съм оптимист. Но, уви. Фактите са си факти.
Имам много идеи. И много желание. Моля се някой ден някой да го забележи. И да ме подкрепи.

Не искам да се чувствам като боклук. Не искам семейството ми да се лишава заради мен. Искам приказка. Не нечия чужда, а моя. Лично и само моя. Искам принц и фея-кръстница, които да ме подкрепят и да ми помагат.
Толкова много ли искам?

Понякога трябва да се отървеш от миналото, за да имаш бъдеще.

Понякога трябва да се отървеш от миналото, за да имаш бъдеще.

До такъв извод стигнах днес. Хм... Днес сутринта изхвърлих на боклука две неща, с които израснах. Неща, които имам откакто се помня. Неща, които досега по някаква причина не посмявах да изхвърля. Е....днес го направих. И плаках. Доста. Дори в момента като се сетя и ми сълзите напират. Вещоманка съм. Но никога не съм си представяла, че ще плача за един клоун и един детски термос. Не е истина, че в момента плача за тях. Най-лошото е, че не мога да разбера защо. Знам само, че адски много обичах и двете. Да, стояха в един шкаф. Но ми е тъжно.
Не ме разбирайте погрешно. Не се срамувам от живота си. Не се опитвам да залича миналото по какъвто и да било начин. Просто трябваше да изхвърлям. Да разчистя. Да продължа НАПРЕД. Как да имам бъдеще когато миналото е навсякъде около мен. Никога няма да бъда малкото момиченце отново. Вече съм жена. Не съм се променила. Просто съм пораснала.


10 Nov 11,
Sofia