Sofia, 16 Feb 11 p2

Стоях и го гледах. Както винаги в очите. Очите му са кафяви, но красиви. Има нещо в тях. Нещо, което ме кара да потръпвам. Обичам да го гледам право в очите. Надявам се дамо да не се изчервявам, докато го гледам. Напълно е възможно. Наистина го харесвам. И даже повече.

Sofia, 16 Feb 11 p1

Любовен триъгълник. Много гадна работа. Ти обичаш някого, а и той те обича. Но има една кифла, която ви пречи и само ви се бърка. Истината е, че той е с нея. По чисто мъжки и физически причини. Но обича само теб. Ти си истинската. Ти си причината да се събужда сутрин. Ти правиш денят му хубав. Ти го караш да се смее.
Но той е с нея. Не че не искате да бъдете заедно. Просто не можете.

Delphi, Greece, Mar 09

Видях костенурка. Отначало беше скала през нощта. После стана костенурка. След това праисторическа костенурка. След това едно нещо, което се движеше към мен. Имаше голяма черна глава с червени очи. Гледаше ме доста настървено и злобно. След това си затворих очите за малко. Погледнах пак и видях земята (скалата) и небето и рая (върха), които бяха обвити в тайнствени облаци. Отдръпнах се. От друг ъгъл видях лястовичка. Беше ми толкова хубаво и спокойно. По пътя на връщане вървях с Ралица и Юлия, а с нас имаше някой. В един момент сянката (духът) се отдръпна и изчезна. Вече нямахме нужда от него. Аполон.

Greece, Mar 09 p2

Днес ревах. Никой не забеляза. Чак на вечеря Бубка забеляза, че очите ми са зачервени. Никой не ме видя. А Джалева седеше на една крачка вдясно от мен. Поплаках си. Сега съм по-спокойна. Мама много ми липсва. И тати. Липсват ми като семейство. Какво ни стана? Съвсем ли вече не се обичат?
Колко мразя лицемерието. Особено в семейството. Не обичам Вера и Васил. Вече не. И не ми пука. Те не са пример за нищо. Жалко, че дърпат тати надолу. Толкова обичам моя тати. Гадно ми е да го виждам как се мъчи и изнемогва. А накрая няма резултат. Тъпо.

Greece, Mar 09 p1

Крия много неща. Не знам защо. Винаги позволявам на хората да видят само 'фасадата'. Не и по-навътре. Всичко извън фасадата остава скрито. Страхлива съм. Страх ме е да не ме отхвърлят, дори когато се държа като непукист. Имам нужда от чуждото одобрение. Някой да ми казва, че съм достатъчно добра и ме бива. Мразя да получавам критика. Никога не слушам когато ми се карат. Само кимам и се съгласявам. Минавам между капките. Не съм смела. И понякогастрадам от това. Изпускам големи шансове и успехи. Рева на песни. Особено когато съм сама вкъщи. Обичам самотата, но на моменти. Друг път обичам и да съм сред хора. Едно от нещата, които наистина , наистина мразя, е да ми се присмиват. Привидно се забавлявам и не отвръщам, но когато хората не ме виждат страдам. Затварям се в себе си и никога повече не показвам тази страна от характера си. Никой не ме познава. Дори и майка ми. Всъщност не искам никой да ме познава. Не трябва.