5 Mar 11

Обичам себе си. Мога да се справя с всички трудности. Мога да отслабна. Мога да се храня както трябва. Мога да съм послушна и да слушам Боряна. Мога да бъда тотално честна и искрена с нея. Мога да си признавам грешките, колкото и да е трудно. Ще се справя с теста в НБУ. Не съм глупава. Мързелива съм; и то много, но не съм глупава. Мога да завърша проект "Моя стая". Мога да съм по-мила и толерантна към Дани. Мога да кажа на шибаните кучки колко са ми безразлични в очите. Мога да си поканя кавалер за бала. Ще отслабна до бала. Мога го. Няма да се отказвам. Никога и за нищо на света. Ще отслабна и ще се татуирам пак. Ще си направя пиърсинг на *.... . Ще тръгна на танци. Ще си намеря работа.  Ще изкарам 4 на тестДаФ. Ще завърша магистратура. ще се постарая да запазя Дани и Ася в живота си. Ще се науча да пиша и ще ме публикуват. Мама ще се гордее с мен. Аз ще се науча да се гордея със себе си. Ще се боря докрай. Няма да се предам пред нищо и пред никого. Колкото и да съм зле, няма да престана да се усмихвам. Ще бъда смела и дръзка. И все по-малко мързелива.
Пътят продължава. Аз няма да спирам и ще вървя без значение колко е дълъг и къде точно ще ме отведе. Everything happens for a reason.
Това, че сега съм слаба, не означава, че утре няма да съм силна. Ще изживея всеки миг пълноценно и няма да съжалявам за нищо. Който се съмнява в мен - МАЙНАТА МУ! Аз живея за себе си. Правя грешки, понякога повтарям някои отново и отново, но продължавам напред. Без страх, без самоупрекване.   Аз съм аз. Никой не е по-добър от мен в това.
Цената да бъдеш себе си е винаги висока. Открия ли себе си, с радост ще я платя. Никой и нищо не може да ме промени. Ако съм различна от преди, то е защото пораствам. Нищо повече. Няма да се променя. Аз съм уникална!

Какво обичам... - 5 Mar 11

Какво обичам? Много неща...
Обичам да е пролет и да е зелено.
Обичам момента, в който си купувам някое списание и започвам да го чета.
Обичам да се разхождам.
Обичам да наблюдавам хората.
Обичам мириса на шоколад.
Обичам банани.
(:
Обичам да гледам стари детски филмчета.
Обичам дрехи със забавни надписи.
Обичам необикновени и оригинални обици.
Обичам да ходя на фитнес.
Обичам чувството след баня.
Обичам да съм права.
Обичам да ходя на кино.
Обичам около мен да е шарено.
Обичам да се смея.
Обичам Дани.
Обичам стари книги.
Обичам високи токчета.
Обичам хаоса в моята стая.
Обичам шалове.
Обичам да обичам.

Но трябва да се науча единствено да обичам себе си.

05 Mar 11

Мъжете са жалки. Имат някаква супер изкривена представа за света. Която задължително включва те да изкарват парите в семейството. Сякаш не пениса, а парите ги правят мъже. Което е много много жалко. Всички днешни мъже са комплексирани. Комплексирани и недоволни. Недоволни от факта или по-скоро момента в световната история, когато са дали права на жените. Защото еманципацията погледната отвсякъде е чисто и просто женска доминация. Една жена получи ли власт и свобода, нищо не е в състояние да я спре. Убедена съм, че всеки мъж днес проклина деня, в който на някой слабохарактерен лигльо с малък пенис му е хрумнало да даде на някакви свободи, права и преференции на жените. И същевременно всички жени хвалят и споменават с добро тяхната сестра, която е съумяла да каже на съпруга си, че е недоволна от него иска компенсация в замяна. За мен тази жена е бог, пред който се прекланям. Защото иначе днес нямаше да мога да ходя на училище, да работя и да имам силата и куража да си кажа мнението. Щях да съм неграмотна машина за деца, която по цял ден да си стои вкъщи и да затъпява все повече и повече. Докато в един момент физиономията ми не стане по-кравешка от тази на самите крави.

"Колкото повече се опитвам да изплувам, толкова повече се нагълтвам с вода." - 02 Mar 11

Това ми каза баща ми. Собственият ми баща. Предполага се, че именно той трябва да ме учи да се боря. Да не се предавам. И никога да не ми казва нещо подобно. Убедена съм, че просто е споделял с мен; че не е вложил нищо лошо. За мен това изказване беше упрек. Че заради мен парите не му стигат. Това естествено не е съвсем така. Да имаш, по-точно да отглеждаш, дете е скъпо. Материално скъпо. Живеем в тотално меркантилен свят. Ако нямаш пари, гориш. Заминаваш. Не си никой. Забелязвам, че за един мъж е изключително болезнено да няма пари. Все едно се е провалил. Зависи. От гледната точка. От позицията - дали живееш по патриархалните норми, или гледаш на света като равноправен и равнопоставен между мъже и жени. Но няма мъж, който да води спокоен живот без да е финансово сигурен.
Сигурно затова баща ми се мисли за провал. Какво бих могла да му кажа? Как да го успокоя? Как да не изкривя истината? Защото истината е проста и жестока: той е на 46, работи като таксиметров шофьор, изглежда ужасно изморен и прекомерно остарял. Обичам го! Само за това не мога да го лъжа. Не му го казвам често. И той не ми го казва често. Просто си го знаем. Така по подразбиране. Искрено искам да му помогна някак. Но всъщност няма как да му помогна. Той сам трябва да си помогне. Сам трябва да се справи. Иначе ще продължи да се смята за провал. 

.....

Не е лесно. Няма нищо лесно. защо да е лесно като може да е трудно? Но начин и решение винаги има. Животът е безкраен път. Пътят е борба. Борбата никога не спира. прави ни по-силни. дори в загубите и паденията си, ние сме герои. Защото следващата битка ще завърши с победа. Когато си изпитал загубата и знаеш какво е да си на дъното, победата е по-истинска, по-осъзната, по-реална. Няма човек, който винаги да печели. Такъв просто не съществува. има победи и победи. Има загуби и загуби. Едни са малки, други големи. Но всичките са значителни. Всъщност големи победи и загуби няма. Големите неща са съставени от по-малки. Т.е. голямата победа е сбор от няколко малки. А могат ли въобще победата и загубата да бъдат наречени 'малки'? Това прилагателно не омаловажава ли същността им? Загубата е загуба - тя няма размер. Не се продава на килограм. Сигурно защото никой не би искал да си купи. Никой не обича паденията си. Сякаш те са като шамар от съдбата, за да ни напомня да не се самозабравяме. Нещо, което правим много често. Това е единственият съществуващ грях. Един единствен и абсолютно пагубен.
Винаги ще има победители и победени. Никога само едното или само другото. Ако не съществуваха едните, то другите не биха били също. Без зло, доброто би било просто 'нещо'.

Egypt, April 2010

важното е да нямаш никакви очаквания. Така никога няма да бъдеш разочарован. Трябва просто да се наслаждаваш на момента. Да се оставиш на течението.
Египет, хотел 5*, никакво училище, рожден ден. А аз....сякаш очаквах нещо повече. Пак се сетих за Рашид и ми стана тъжно. Защо на рд-то си плача? Защо не съм щастлива? Винаги съм мислила, че Египет ще бъде най-уникалното място на света. тук съм вече 2ри ден и нищо не ми харесва много. Звуча толкова неблагодарно. Кой знае какви усилия е положила мама, за да ме доведе тук. За да изпълни мечтата ми. От 2 години насам искам да видя Египет. И бях убедена, че ще ми хареса. Че ще се влюбя. Грешала съм. Сърцето ми си остава в Истанбул.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Египет - китно селце

Забравяме за скъпите хотели и получаваме истинския облик на Египет


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Never order a Menu at an egyptian cafe! Just don't!

05.04.2005

Летях със самолет. Беше ми за първи път. Аз, която обичах да пътувам, никога не се бях качвала на самолет. До онзи ден.
Какво си мислех, не знам. Гледах през прозореца и се любувах на гледката. Каква късметлийка бях! Никога не можах да го осъзная! Молех се да сляза по-бързо, защото исках да се раздвижа. Макар че там горе се чувствах по-спокойна, исках да сляза! Седя пия Кола и гледам през прозореца. Всичко изглежда толкова малко. Сякаш, ако се протегна, мога да го хвана - къщи, коли, планини, облаци... Все едно са играчки.
Невероятно е! Трябва да се види! Най-паметният ден за мен след раждането ми!

summer 2009

Светът е толкова динамичен. Слушам си една песен по Радио1 - "Uhhh, baby, bay, It's a wild world..."
На колко години трябва да бъдеш, за да достигнеш до такова прозрение? Не се ли раждаме с такава идея? С изградена представа как ще се борим с предизвикателствата и всекидневните битки. Едва ли някой разбира какви противоречиви чувства могат да те изпълнят, ако слушаш радио. Толкова различни настроения, толкова странни пориви. Ако преди малко си искал да затанцуваш и да споделиш щастието си с друг, то сега те завладява меланхолия, апатия. "I love you.." - пее Лайнъл Ричи. Да, но песента е тъжна. Защо любовта трябва да е тъжна? Това ли е целта - да страдаме още повече? О, как не искам да бъде поредното 16 - годишно безнадеждно глупаво момиче. Глупава ли съм наистина?
Теди Бо каза, че съм интелигентна. Но не е съвсем права. Аз съм на приливи и отливи, на моменти. Винаги съм различна, но си оставам същата.
Боли ме. Пълничките жени не трябва да носят поли. Боли ме толкова много. Слушам Лени. Мразя го. 'Лени смърдиш' - беше написала Боби.
Мързи ме да подреждам, с трябва. ужасна съм. Мразя се. Има ли наистина Wind of Change?  Или Scorpions представят поредната красива измислица? Клише след клише, изтърканите фрази следват една след друга.
Имам 6ца по Литература. Чолакова се е смилила. Или трябва да боготворя Боби и Дани? Второто е по-вероятно. Спи ми се. Вкъщи е кочинка, моята кочинка. И аз си я обичам. Къде е тати? Къде е мама? Толкова ми е скучно. Кой ще ме измъкне от скуката? Или това чувство е всъщност самотата? Здравей, приятелко...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

скука = самота

Толкова просто тъждество. Основен принцип в живота, реалния живот. А не онази фантазия, в която сме господари на себе си. Ние сме никои. Пионките на шахматната дъска. От двете страни един срещу друг стоят Времето и Вселената. Материалното и Несъществуващото.
Очите ме болят. Един ден ще се превърна в човек. Няма да е скоро.

during 9th grade

Искам да умра... Наистина. "Новият" клас е скапан. Всички са индивидуалисти, себични, амбициозни. А аз очаквах хора... Интересуват се само от оценките и са готови да вдигнат скандал , само защото имат оценка различна от 6. Искам си 9а2... Но на кого ли пък му пука, аз какво искам. Не знам какъв й е проблема на Кристина. Защо трябва да ми се сопва и да ми говори грубо? Искала съм трон?!?!?! Моля?.... Искам уважение.... Чувствам се изолирана. Добре че поне го има Данчо.... Защо всички са такива? Има някои печени - Дени, Деси, Алекс, Ася... А Тони и Ани се интересуват само от оценки... ИСКАМ ДА УМРА.... Беше гадно когато Кристина ми каза: "Айде да се преместиш на мястото на Тина, за да може Тина да седне тук и да се съберем групичката." А след това ми искаше телефона, нали?

P.S. Има 2 вида хора - живи и мъртви.... в момента аз съм някъде по средата....

Животът е скапан, особено моя!!! А аз си мислех, че съм късметлийка... 

20 Nov 11, Sofia

Писна ми да плача. Честно. Не може всеки ден аз да седя и да рева.
Адски много ме боли. Чувствам се като парцал.
Защо всичко трябва да се върти около парите? И както сами се досещате аз нямам такива. Не мога да пестя. когато имам пари, харча. Така стоят нещата за мен.
За да успееш в днешно време ти трябва външност. Каквато нямам. И никога не съм имала. А за да придобия нужната външност, трябват пари. Много пари. Които нямам. един ужасно омагьосан кръг. Без изход.
Искрено искам един ден както си вървя по улицата да срещна някой богат мъж, който да вземе да ме хареса. И нещата малко по малко да се наредят. Но май съм чела прекалено много приказки като малка. И май живея в някакъв измислен свят. Защото едва ли има някой толкова луд човек, който да ме хареса. Не искам да съм песимист.....дори реалист. Искам да съм оптимист. Но, уви. Фактите са си факти.
Имам много идеи. И много желание. Моля се някой ден някой да го забележи. И да ме подкрепи.

Не искам да се чувствам като боклук. Не искам семейството ми да се лишава заради мен. Искам приказка. Не нечия чужда, а моя. Лично и само моя. Искам принц и фея-кръстница, които да ме подкрепят и да ми помагат.
Толкова много ли искам?

Понякога трябва да се отървеш от миналото, за да имаш бъдеще.

Понякога трябва да се отървеш от миналото, за да имаш бъдеще.

До такъв извод стигнах днес. Хм... Днес сутринта изхвърлих на боклука две неща, с които израснах. Неща, които имам откакто се помня. Неща, които досега по някаква причина не посмявах да изхвърля. Е....днес го направих. И плаках. Доста. Дори в момента като се сетя и ми сълзите напират. Вещоманка съм. Но никога не съм си представяла, че ще плача за един клоун и един детски термос. Не е истина, че в момента плача за тях. Най-лошото е, че не мога да разбера защо. Знам само, че адски много обичах и двете. Да, стояха в един шкаф. Но ми е тъжно.
Не ме разбирайте погрешно. Не се срамувам от живота си. Не се опитвам да залича миналото по какъвто и да било начин. Просто трябваше да изхвърлям. Да разчистя. Да продължа НАПРЕД. Как да имам бъдеще когато миналото е навсякъде около мен. Никога няма да бъда малкото момиченце отново. Вече съм жена. Не съм се променила. Просто съм пораснала.


10 Nov 11,
Sofia

Sofia, 16 Feb 11 p2

Стоях и го гледах. Както винаги в очите. Очите му са кафяви, но красиви. Има нещо в тях. Нещо, което ме кара да потръпвам. Обичам да го гледам право в очите. Надявам се дамо да не се изчервявам, докато го гледам. Напълно е възможно. Наистина го харесвам. И даже повече.

Sofia, 16 Feb 11 p1

Любовен триъгълник. Много гадна работа. Ти обичаш някого, а и той те обича. Но има една кифла, която ви пречи и само ви се бърка. Истината е, че той е с нея. По чисто мъжки и физически причини. Но обича само теб. Ти си истинската. Ти си причината да се събужда сутрин. Ти правиш денят му хубав. Ти го караш да се смее.
Но той е с нея. Не че не искате да бъдете заедно. Просто не можете.

Delphi, Greece, Mar 09

Видях костенурка. Отначало беше скала през нощта. После стана костенурка. След това праисторическа костенурка. След това едно нещо, което се движеше към мен. Имаше голяма черна глава с червени очи. Гледаше ме доста настървено и злобно. След това си затворих очите за малко. Погледнах пак и видях земята (скалата) и небето и рая (върха), които бяха обвити в тайнствени облаци. Отдръпнах се. От друг ъгъл видях лястовичка. Беше ми толкова хубаво и спокойно. По пътя на връщане вървях с Ралица и Юлия, а с нас имаше някой. В един момент сянката (духът) се отдръпна и изчезна. Вече нямахме нужда от него. Аполон.

Greece, Mar 09 p2

Днес ревах. Никой не забеляза. Чак на вечеря Бубка забеляза, че очите ми са зачервени. Никой не ме видя. А Джалева седеше на една крачка вдясно от мен. Поплаках си. Сега съм по-спокойна. Мама много ми липсва. И тати. Липсват ми като семейство. Какво ни стана? Съвсем ли вече не се обичат?
Колко мразя лицемерието. Особено в семейството. Не обичам Вера и Васил. Вече не. И не ми пука. Те не са пример за нищо. Жалко, че дърпат тати надолу. Толкова обичам моя тати. Гадно ми е да го виждам как се мъчи и изнемогва. А накрая няма резултат. Тъпо.

Greece, Mar 09 p1

Крия много неща. Не знам защо. Винаги позволявам на хората да видят само 'фасадата'. Не и по-навътре. Всичко извън фасадата остава скрито. Страхлива съм. Страх ме е да не ме отхвърлят, дори когато се държа като непукист. Имам нужда от чуждото одобрение. Някой да ми казва, че съм достатъчно добра и ме бива. Мразя да получавам критика. Никога не слушам когато ми се карат. Само кимам и се съгласявам. Минавам между капките. Не съм смела. И понякогастрадам от това. Изпускам големи шансове и успехи. Рева на песни. Особено когато съм сама вкъщи. Обичам самотата, но на моменти. Друг път обичам и да съм сред хора. Едно от нещата, които наистина , наистина мразя, е да ми се присмиват. Привидно се забавлявам и не отвръщам, но когато хората не ме виждат страдам. Затварям се в себе си и никога повече не показвам тази страна от характера си. Никой не ме познава. Дори и майка ми. Всъщност не искам никой да ме познава. Не трябва.