Само се чудя как се получава разминаването в поведението. Как може баба, дядо и мама да могат да спестяват, а аз да съм бохем? Да съм се родила в грешното семейство, а някъде по света да има богато момиче, което да не може да харчи?! Иска ми се да можех да спестявам. Снощи се замислих, че всъщност мога да пестя от някои неща. Напр. купих си възглавница за 7 евро, защото другите ми се сториха излишно скъпи. Но дадох 10 евро за металка кутия във формата на куфар. Най-лошото е, че пак бих го направила. Какво ми има?
Защо съм толкова мързелива? Защо винаги отлагам? Защо? Защо рутината ме убива? Като се замисля май никога не съм успявала да правя нещо задълго. В един момент ми писва. Всичко ми писва. Колкото и да е готино. Май съм се вманиачила в идеята, че имам животворяща нужда от някого, който да ми казва какво да правя и да ми виси над главата. Имам изгаряща нужда от контрол. А го мразя. Мразя да ми казват какво да правя. Мразя да ме проверяват. Искам да бъда оставена на мира. Хем сама, хем кнтролирана. Не е лесно да си мен. Никак даже.
Защо съм толкова мързелива? Защо винаги отлагам? Защо? Защо рутината ме убива? Като се замисля май никога не съм успявала да правя нещо задълго. В един момент ми писва. Всичко ми писва. Колкото и да е готино. Май съм се вманиачила в идеята, че имам животворяща нужда от някого, който да ми казва какво да правя и да ми виси над главата. Имам изгаряща нужда от контрол. А го мразя. Мразя да ми казват какво да правя. Мразя да ме проверяват. Искам да бъда оставена на мира. Хем сама, хем кнтролирана. Не е лесно да си мен. Никак даже.
