Mar 15, 2012, Vienna

Само се чудя как се получава разминаването в поведението. Как може баба, дядо и мама да могат да спестяват, а аз да съм бохем? Да съм се родила в грешното семейство, а някъде по света да има богато момиче, което да не може да харчи?! Иска ми се да можех да спестявам. Снощи се замислих, че всъщност мога да пестя от някои неща. Напр. купих си възглавница за 7 евро, защото другите ми се сториха излишно скъпи. Но дадох 10 евро за металка кутия във формата на куфар. Най-лошото е, че пак бих го направила. Какво ми има?


Защо съм толкова мързелива? Защо винаги отлагам? Защо? Защо рутината ме убива? Като се замисля май никога не съм успявала да правя нещо задълго. В един момент ми писва. Всичко ми писва. Колкото и да е готино. Май съм се вманиачила в идеята, че имам  животворяща нужда от някого, който да ми казва какво да правя и да ми виси над главата. Имам изгаряща нужда от контрол. А го мразя. Мразя да ми казват какво да правя. Мразя да ме проверяват. Искам да бъда оставена на мира. Хем сама, хем кнтролирана. Не е лесно да си мен. Никак даже.

all I see, all I see is the light in me.....

all i see, all i see is the light in me.....
"Anything war can do, peace can do better"...."Peace is patriotic too".... "Peace - An idea whose time has come"....."Flower Power"......"Fuck war"...."Give peace a chance"..........."There never was a good war or a bad peace"...."Imagine All the people living life in peace"............"When the power of love overcomes the love of power, the world will know peace"...."Peace is possible"......"Create peace"..........
напоследък стана много модерно на носиш  peace по себе си......гривни, обеци, гердани, дрехи, значки....навсякъде плъзнаха псевдопацифисти.....или псевдохипита....едва ли някой от днешното поколение разбира идеологията на хипитата.....едва ли някой осъзнава, защо те са се появили в обществото......защо изведнъж от никъде се пръкват комуни, пълни с дрогирани хора, правещи любов......любовта е красива, а войната е грозна....винаги е било така......но ние, децата на 21 век, няма как да го осъзнаем.... можем да изгледаме всички военни филми, да прочетем всичката документална литература....но пак няма да видим контраста между напушените и безумно щастливи хора от Сан Франциско и мръсните, измъчени и отчаяни войници във Виетнам... ное сме толкова далеч от всичко това... заети сме да играем CS, да си пишем по Skype, да разглеждаме дебилни снимки във Facebook, да ходим по забутани и мизерни квартални кафенета... това представлява живота на един "teenager"  днес.... по-забавно е да се забиеш в задимена дупка, отколкото да се разходиш... защото е по-лесно да не правиш нищо... по-лесно е да мързелуваш и да се правиш на жертва... отговорността е отговорно нещо... а ние не сме способни да поемаме отговорност..... станахме на 17 години....  годините ни минават една след друга,докато манталитета ни ни държи на едно и също ниво... възможно най-ниското... едни са толкова разглезени и надути; ако случайно нещо не е по техен вкус, ще вдигнат цялото общество на крак, ще викат и ще заплашват.... а всъщност властта не е в техните ръце, а в джобовете на мама и тати...  хахаха ..... другите деца толкова са свикнали да са малките в семейството и дори за момент не могат да останат сериозни... лигавят се дори в най-важните моменти... не се усещат... кой от тези два типа вреди повече на обществото.. залагам на първите – разглезените... защото мама и тати и техните „кинти” ще се отърват от всичко и всички в името на издигането на собственото им гардже... имало е време когато ученици и студенти са биливече изградени личности със собствен начин на мислене....имало е време когато учителите са били учители....е, това е било отдавна...

„Докато доматите  зрееха по несебърските пясъци, Ян Палах догаряше в Прага, във Виетнам сипеха напалм, в Мериленд бе одобрено прочивозачатъчното хапче, в Париж студентите строяха барикади и скандираха „Забранено е да се забранява!” , в Америка облаци марихуана скриваха хипи движението и Удсток. Беше 1968.”....

 определят 1968 като най-дългата година, защото светът се променя.....никой не излиза същия от нея......рушат се представи, изграждат се позиции....какво точно се случва ????????? ......

16 януари - испанските студенти обявяват стачка
2 февруари – студентите окупират университета в Рим
24 февруари - факелна демонстрация срещу войната във Виетнам в Швеция
15 март - стачка във Варшавския университет
  4 април - Martin Luter King е застрелян в Мемфис
29 април - премиера на мюзикъла „Коса” на Broadway
   3 май – Сорбоната е затворена заради кървави сблъсъци между студенти и полиция
 10 май - хиляди издигат барикади в Париж
 27 май - студенти окупират университета във Frankfurt
   3 юни - студенти окупират иниверситета в Белград
 12 юни - студенти окупират Юридическия факултет в Istanbul
 19 юни - 50 хиляди протестират във Вашингтон, начело с вдивицата на Martin Luter King
 29 юли - протест срещу войната във Vietnam пред американското посолство в София
1 август - 60 хиляди студенти протестират в Мексико
5 ноември - републиканецът Richard Nixon става президент на USA
21 ноември - бурни размирици на студентите в Египет
................................................................

в продължение на цяла година студентите протестират... само и само, за да покажат колко грешна и абсолютно ненужна е войната във Виетнам.... имеше един много хубав цитат от филма „Коса”: "The white people sent the black people to fight with the yellow people for the land they stole from the red people.’ ..... все едно няма достатъчно земя или ресурси за всички държави.... е, то наистина няма.... американците се опитваха да минат тънко с петрола от Ирак... ама нещо нещо не им се получи... кое е по-лошо – да плащат стотинадолара отгоре на барел петрол, или да загубват стотина войници всеки месец?.... Обама няма да реши кризата в Америка... проблемът на аериканците е тяхната идеология, техният манталитет....ако поне за момент спрат да се мислят за велики, ще осъзнаят какви лайна са всъщност.... защо всичко на този свят трябва да се решава с бой и оржие?... ако нямаше война в Ирак, щяха да бъдат спестени милиарди дилари, които можеха да бъдат използвани за намаляване на външния дълг на Америка....   ако някой си беше напънал мозъка, колкото и миниатюрен да е той, може би нямаше да има хиляди вдовици и деца без бащи... гадно е да растеш без родител... аз имам и майка, и баща... но в различните периоди на живота ми винаги един от двамата е липсвал... и сега ми е адски гадно да разбера, че те вече не са онези мама и тати, които познавам... идеята на живота е развиването и самоусъвършенстването....  да-а-а... но, за да го постигнеш, трябва помощ... а тя не пада от небето .... трябва да я потърсиш..... и не може на 40 все още да се чудиш кой си и какво си...ако до 20 не си се осъзнал нямаш място на този свят....

идеята за  FlowerPower ми харесва .... много е красива......проблема обаче е много простичък... веднъж като постигнем мира, идва и анархията...а тя е много гадна...
въпреки това, MAKE LOVE...NOT WAR......just be hippie..... Apr 6, 2009

Love...

има нещо магично в любовта....обзема те една еуфория, една безумна радост във всичко, което правиш....абстрахираш се автоматично от завистта и лайната на околните....важен е само един - ТОЙ...
красиво е да обичаш, а още по=красиво е ти да си обичан....гадното на любовта е, че можеш да се луташ цял живот, докато откриеш истинската.....прекрасното на любовта е – никога не е несподелена...никога не те натъжава...никога не те кара да страдаш....никога не те разочарова....никога не свършва....смъртта не е край....смъртта е завършек на определен житейски път, но не и завършек на любовта....тя продължава в следващите животи все по-силна все по-красива....нищо не може да раздели две влюбени души....те са свързани...по особен начин......
прекрасно е да знаещ, че до себе си имаш човек, който те подкрепя безусловно...някой, който не ти задава въпроса ‘къде беше снощи?’ или ‘с тоя само приятели ли сте?’....до себе си трабва да имаш човек, който ти вярва на max и човек, на когото ти вярваш на max....някой, който ти дава свободата да бъдеш себе си, докато не осъзнаеш, че само с него си себе си.....в един момент усещаш, че неговата любов е всичко, от което иамш нужда, за да оцелееш и да БЪДЕШ....
в днещно време всички биха се надсмяли над подобни приказки....за днешните хора любовта е равна на секс....но тя не е....не е....просто не е....сега пропускаме истинската любов, само защото не искаме да я почувстваме....не искаме да усетим онова сладко опиянение...а то всъщност ни е толкова нужно.....не си човек, ако не си обичал истински......просто и ясно.... Feb 20, 2009

istanbul...istaaaanbuuuulllllll - пееше Таркан някога part 2

кестени с шоколад....толкова са вкусни...по принцип  не харесвам кестени, смятам ги за гнусни....но шоколадовите кестени са нещо различно....просто не мога да им се няситя...пробвах ги за първи път  на 12.02.2009, мястото – небезизвестният Истанбул....моят град....
бях на 9 или 10, когато отидох за първи път....оставих сърцето си там....и до днес то си седи и нямам намерение да си го взимам обратно....България не заслужава  обичта и преклонението на младите хора.....навсякъде е по-хубаво от тук....но Истанбул – нямам думи....вратата на Ориента е всъщност вратата на света....Изтока и Запада съжителстват без проблеми....разбират се, уважават се, помагат си или най-малко  не си пречат....трафик, шум от улиците, звукът на морето, гласовете на собственици, които те подканват да влезеш в заведението им – толкова е опияняващо....усещаш ритъма на  града да пулсира в тялото ти....никой не спи през нощта – разходки по кракбрежната, купонясване по клубовете, нощни плавания....как може да сотанеш безразличен....как може да си тръгнеш и никога повече да не се върнеш...Истанбул не заслужава подобно нещо....
Истанбул не приема НЕ за отговор......... Feb 20, 2009