istanbul...istaaaanbuuuulllllll - пееше Таркан някога part 2

кестени с шоколад....толкова са вкусни...по принцип  не харесвам кестени, смятам ги за гнусни....но шоколадовите кестени са нещо различно....просто не мога да им се няситя...пробвах ги за първи път  на 12.02.2009, мястото – небезизвестният Истанбул....моят град....
бях на 9 или 10, когато отидох за първи път....оставих сърцето си там....и до днес то си седи и нямам намерение да си го взимам обратно....България не заслужава  обичта и преклонението на младите хора.....навсякъде е по-хубаво от тук....но Истанбул – нямам думи....вратата на Ориента е всъщност вратата на света....Изтока и Запада съжителстват без проблеми....разбират се, уважават се, помагат си или най-малко  не си пречат....трафик, шум от улиците, звукът на морето, гласовете на собственици, които те подканват да влезеш в заведението им – толкова е опияняващо....усещаш ритъма на  града да пулсира в тялото ти....никой не спи през нощта – разходки по кракбрежната, купонясване по клубовете, нощни плавания....как може да сотанеш безразличен....как може да си тръгнеш и никога повече да не се върнеш...Истанбул не заслужава подобно нещо....
Истанбул не приема НЕ за отговор......... Feb 20, 2009