Видях костенурка. Отначало беше скала през нощта. После стана костенурка. След това праисторическа костенурка. След това едно нещо, което се движеше към мен. Имаше голяма черна глава с червени очи. Гледаше ме доста настървено и злобно. След това си затворих очите за малко. Погледнах пак и видях земята (скалата) и небето и рая (върха), които бяха обвити в тайнствени облаци. Отдръпнах се. От друг ъгъл видях лястовичка. Беше ми толкова хубаво и спокойно. По пътя на връщане вървях с Ралица и Юлия, а с нас имаше някой. В един момент сянката (духът) се отдръпна и изчезна. Вече нямахме нужда от него. Аполон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар