Днес ревах. Никой не забеляза. Чак на вечеря Бубка забеляза, че очите ми са зачервени. Никой не ме видя. А Джалева седеше на една крачка вдясно от мен. Поплаках си. Сега съм по-спокойна. Мама много ми липсва. И тати. Липсват ми като семейство. Какво ни стана? Съвсем ли вече не се обичат?
Колко мразя лицемерието. Особено в семейството. Не обичам Вера и Васил. Вече не. И не ми пука. Те не са пример за нищо. Жалко, че дърпат тати надолу. Толкова обичам моя тати. Гадно ми е да го виждам как се мъчи и изнемогва. А накрая няма резултат. Тъпо.
Колко мразя лицемерието. Особено в семейството. Не обичам Вера и Васил. Вече не. И не ми пука. Те не са пример за нищо. Жалко, че дърпат тати надолу. Толкова обичам моя тати. Гадно ми е да го виждам как се мъчи и изнемогва. А накрая няма резултат. Тъпо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар