Крия много неща. Не знам защо. Винаги позволявам на хората да видят само 'фасадата'. Не и по-навътре. Всичко извън фасадата остава скрито. Страхлива съм. Страх ме е да не ме отхвърлят, дори когато се държа като непукист. Имам нужда от чуждото одобрение. Някой да ми казва, че съм достатъчно добра и ме бива. Мразя да получавам критика. Никога не слушам когато ми се карат. Само кимам и се съгласявам. Минавам между капките. Не съм смела. И понякогастрадам от това. Изпускам големи шансове и успехи. Рева на песни. Особено когато съм сама вкъщи. Обичам самотата, но на моменти. Друг път обичам и да съм сред хора. Едно от нещата, които наистина , наистина мразя, е да ми се присмиват. Привидно се забавлявам и не отвръщам, но когато хората не ме виждат страдам. Затварям се в себе си и никога повече не показвам тази страна от характера си. Никой не ме познава. Дори и майка ми. Всъщност не искам никой да ме познава. Не трябва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар