"Колкото повече се опитвам да изплувам, толкова повече се нагълтвам с вода." - 02 Mar 11

Това ми каза баща ми. Собственият ми баща. Предполага се, че именно той трябва да ме учи да се боря. Да не се предавам. И никога да не ми казва нещо подобно. Убедена съм, че просто е споделял с мен; че не е вложил нищо лошо. За мен това изказване беше упрек. Че заради мен парите не му стигат. Това естествено не е съвсем така. Да имаш, по-точно да отглеждаш, дете е скъпо. Материално скъпо. Живеем в тотално меркантилен свят. Ако нямаш пари, гориш. Заминаваш. Не си никой. Забелязвам, че за един мъж е изключително болезнено да няма пари. Все едно се е провалил. Зависи. От гледната точка. От позицията - дали живееш по патриархалните норми, или гледаш на света като равноправен и равнопоставен между мъже и жени. Но няма мъж, който да води спокоен живот без да е финансово сигурен.
Сигурно затова баща ми се мисли за провал. Какво бих могла да му кажа? Как да го успокоя? Как да не изкривя истината? Защото истината е проста и жестока: той е на 46, работи като таксиметров шофьор, изглежда ужасно изморен и прекомерно остарял. Обичам го! Само за това не мога да го лъжа. Не му го казвам често. И той не ми го казва често. Просто си го знаем. Така по подразбиране. Искрено искам да му помогна някак. Но всъщност няма как да му помогна. Той сам трябва да си помогне. Сам трябва да се справи. Иначе ще продължи да се смята за провал.