Светът е толкова динамичен. Слушам си една песен по Радио1 - "Uhhh, baby, bay, It's a wild world..."
На колко години трябва да бъдеш, за да достигнеш до такова прозрение? Не се ли раждаме с такава идея? С изградена представа как ще се борим с предизвикателствата и всекидневните битки. Едва ли някой разбира какви противоречиви чувства могат да те изпълнят, ако слушаш радио. Толкова различни настроения, толкова странни пориви. Ако преди малко си искал да затанцуваш и да споделиш щастието си с друг, то сега те завладява меланхолия, апатия. "I love you.." - пее Лайнъл Ричи. Да, но песента е тъжна. Защо любовта трябва да е тъжна? Това ли е целта - да страдаме още повече? О, как не искам да бъде поредното 16 - годишно безнадеждно глупаво момиче. Глупава ли съм наистина?
Теди Бо каза, че съм интелигентна. Но не е съвсем права. Аз съм на приливи и отливи, на моменти. Винаги съм различна, но си оставам същата.
Боли ме. Пълничките жени не трябва да носят поли. Боли ме толкова много. Слушам Лени. Мразя го. 'Лени смърдиш' - беше написала Боби.
Мързи ме да подреждам, с трябва. ужасна съм. Мразя се. Има ли наистина Wind of Change? Или Scorpions представят поредната красива измислица? Клише след клише, изтърканите фрази следват една след друга.
Имам 6ца по Литература. Чолакова се е смилила. Или трябва да боготворя Боби и Дани? Второто е по-вероятно. Спи ми се. Вкъщи е кочинка, моята кочинка. И аз си я обичам. Къде е тати? Къде е мама? Толкова ми е скучно. Кой ще ме измъкне от скуката? Или това чувство е всъщност самотата? Здравей, приятелко...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
скука = самота
Толкова просто тъждество. Основен принцип в живота, реалния живот. А не онази фантазия, в която сме господари на себе си. Ние сме никои. Пионките на шахматната дъска. От двете страни един срещу друг стоят Времето и Вселената. Материалното и Несъществуващото.
Очите ме болят. Един ден ще се превърна в човек. Няма да е скоро.
На колко години трябва да бъдеш, за да достигнеш до такова прозрение? Не се ли раждаме с такава идея? С изградена представа как ще се борим с предизвикателствата и всекидневните битки. Едва ли някой разбира какви противоречиви чувства могат да те изпълнят, ако слушаш радио. Толкова различни настроения, толкова странни пориви. Ако преди малко си искал да затанцуваш и да споделиш щастието си с друг, то сега те завладява меланхолия, апатия. "I love you.." - пее Лайнъл Ричи. Да, но песента е тъжна. Защо любовта трябва да е тъжна? Това ли е целта - да страдаме още повече? О, как не искам да бъде поредното 16 - годишно безнадеждно глупаво момиче. Глупава ли съм наистина?
Теди Бо каза, че съм интелигентна. Но не е съвсем права. Аз съм на приливи и отливи, на моменти. Винаги съм различна, но си оставам същата.
Боли ме. Пълничките жени не трябва да носят поли. Боли ме толкова много. Слушам Лени. Мразя го. 'Лени смърдиш' - беше написала Боби.
Мързи ме да подреждам, с трябва. ужасна съм. Мразя се. Има ли наистина Wind of Change? Или Scorpions представят поредната красива измислица? Клише след клише, изтърканите фрази следват една след друга.
Имам 6ца по Литература. Чолакова се е смилила. Или трябва да боготворя Боби и Дани? Второто е по-вероятно. Спи ми се. Вкъщи е кочинка, моята кочинка. И аз си я обичам. Къде е тати? Къде е мама? Толкова ми е скучно. Кой ще ме измъкне от скуката? Или това чувство е всъщност самотата? Здравей, приятелко...
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------
скука = самота
Толкова просто тъждество. Основен принцип в живота, реалния живот. А не онази фантазия, в която сме господари на себе си. Ние сме никои. Пионките на шахматната дъска. От двете страни един срещу друг стоят Времето и Вселената. Материалното и Несъществуващото.
Очите ме болят. Един ден ще се превърна в човек. Няма да е скоро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар