Летях със самолет. Беше ми за първи път. Аз, която обичах да пътувам, никога не се бях качвала на самолет. До онзи ден.
Какво си мислех, не знам. Гледах през прозореца и се любувах на гледката. Каква късметлийка бях! Никога не можах да го осъзная! Молех се да сляза по-бързо, защото исках да се раздвижа. Макар че там горе се чувствах по-спокойна, исках да сляза! Седя пия Кола и гледам през прозореца. Всичко изглежда толкова малко. Сякаш, ако се протегна, мога да го хвана - къщи, коли, планини, облаци... Все едно са играчки.
Невероятно е! Трябва да се види! Най-паметният ден за мен след раждането ми!
Какво си мислех, не знам. Гледах през прозореца и се любувах на гледката. Каква късметлийка бях! Никога не можах да го осъзная! Молех се да сляза по-бързо, защото исках да се раздвижа. Макар че там горе се чувствах по-спокойна, исках да сляза! Седя пия Кола и гледам през прозореца. Всичко изглежда толкова малко. Сякаш, ако се протегна, мога да го хвана - къщи, коли, планини, облаци... Все едно са играчки.
Невероятно е! Трябва да се види! Най-паметният ден за мен след раждането ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар