Добрата фея-кръстница
vs Неволята
Можеш ли цял живот да чакаш феята-кръстница? Онзи човек,
който ще уреди живота ти? Някой, който ще ти окаже огромна и същевременно
безвъзмездна помощ? Защото е
изключително трудно да постигнеш всичко сам. И нима не е способността да
помагаме на себеподобните си онова, което ни прави хора? Казват, че безплатен
обяд няма. Не е вярно. Просто.... и аз не знам какво. Хората правят малки
безвъзмездни жестове. Но понеже са малки, не са осъзнати от приемника като нещо
кой знае какво. Можеш цял живот да седиш и да чакаш вълшебната помощ. И това не
е проява на мързел. Не. Това е вяра..... Вяра, че не си сам на този
свят.... Че там някъде има някого, на
когото му пука за теб...... И е готов да бъде твой спасител.
Защо за някои хора вярата не е достатъчна? Те чакат довреме.
После започват да се борят сами. Добрата фея-кръстница не е дошла (или по-скоро
се е забавила ), а на нейно място се появява Неволята. Аз не искам да се боря
сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар